Денят, в който шотландски фенове обраха Род Стюарт
Тези от вас, които са гледали филма „Смело сърце“ с Мел Гибсън в ролята на Уилям Уолъс едва ли има нужда да бъдат убеждавани в това колко сериозно е противопоставянето между Англия и Шотландия. Във футболен план, именно тези два тима поставят началото на международни мачове на 30 ноември 1872 г., завършвайки 0:0 в Глазгоу. Към онзи период, шотландците минават за по-прогресивния тим, тъй като за разлика от съперниците си, разчитащи на принципа „удряй и бягай“, залагат на множеството пасове. Неслучайно водещите фигури в английските отбори са именно хайлендъри, като в първия си официален мач „Ливърпул“ е съставен изцяло от тях.
Макар постепенно Англия да поема водещата роля, шотландският „Селтик“ е първият тим от Обединеното кралство, който печели КЕШ (1967 г. след успех на финала над „Интер“). Двете страни имат възможност да премерят сили в ежегодното Британско първенство, противопоставящо ги на Уелс и Северна Ирландия. Надпреварата се провежда точно век (от сезон 1883-84 до 1983-84), като никой фен на шотландците няма да забрави нейния финал през 1977 г.
Преди последните мачове големият фаворит за отличието е Уелс, но „драконите“ се спъват срещу Северна Ирландия, завършвайки 1:1. Така в директен сблъсък на „Уембли“ на 4 юни 1977 г. Англия и Шотландия излизат с мисълта, че победителят взима всичко, както се казва в едноименната песен на АББА. По подобие на предишните надпревари и тук класическият сблъсък е оставен за десерт, а да го ръководи е поканен съдия от континента – унгарецът Карой Палотай.
„Трите лъва“ излизат без големите си звезди Кевин Кигън и Тревор Брукинг, които страдат от контузии, но мениджърът Дон Реви има достатъчно сериозни имена в селекцията. Гостите, в чиито редици се подвизават 7 представители на английски клубове са по-активния отбор от самото начало и усилията им дават резултат в 42-ата минута. Тогава централният защитник Гордън Маккуин се оказва непокрит при центриране от свободен удар и с глава прави безпомощен Рей Клемънс. Картината почти не се променя след почивката и в 60-ата минута Кени Далглиш удвоява, пращайки топката в мрежата под безпомощния поглед на трима английски бранители. Надеждите за домакините се завръща в 87-ата минута, когато Маккуин фаулира Тревор Франсис, а Мик Чанън е точен от бялата точка.
Това обаче се оказва последния интересен момент в срещата и след последния съдийски сигнал играчите на Али Маклауд триумфират с трофея. Именно тук на преден план излизат шотландските фенове, наричани „Тартан Арми“. Те съставляват близо 2/3 от купилите си билет 98 000 души и с края на срещата щурмуват терена на „Уембли“. Полицията е безсилна да спре ентусиазираната тълпа, която чупи греди, изтръгва чимове и къса мрежи, за да може всеки да отнесе вкъщи спомен от успеха над англичаните. Сред вилнеещите е и самият Род Стюарт, който ще стъпи на „Уембли“ в качеството си на изпълнител чак 9 години по-късно.
„Бях на мача с баща ми, но за разлика от мен, той не поиска да влезе на терена. Полицията се опита да ни спре, но когато свалих шапката си и показах на полицая кой съм, той само ми кимна и се дръпна. Феновете ме понесоха на ръце, но в блъсканицата някой ми открадна часовника Cartier. За щастие го открих 2 месеца по-късно в Единбург“, спомня си години по-късно прочутият певец.
