Футболът на Златна Прага

Чешката столица Прага обикновено бива асоциирана с отлична бира, красиви сгради и непрекъснат поток от туристи. Тя обаче има своето запазено място в сърцето на всеки футболен фен, тъй като емоциите за любителите на най-великата игра са гарантирани. Ето някои акценти, които трябва да имате предвид ако решите да се разходите в тази посока.

Изкуството да ходиш на мач

Авторът на тези редове имаше възможност да посети 3 двубоя в рамките на 3 последователни дни (двубоят от 2 лига Дукла-Простейов, както и елитните сблъсъци Бохемианс-Сигма и Спарта-Славия Прага), като те могат да бъдат обобщени по следния начин – чехите знаят как да се наслаждават на играта. По подобие на някои западни страни, там също е разрешена консумацията на бира по време на мач, а по немски тертип нейния най-добър приятел са различните типове вурстове (наричани от местните просто „колбаси“). Всеки един от посетените клубове разполага със свой феншоп, в който освен традиционната програма за мача могат да се открият още множество артикули. Цените на фланелките варират от 3000 крони (малко над 230 лв.) за грандовете Спарта и Славия до 930 (72 лв.) за такава на Дукла, но това не пречи привържениците без тях да са кът. Един от основните стадиони в града „Синобо“ (известен като „Еден“) пък е снабден с търговски център, така че ходенето на мач се превръща в забавление за цялото семейство. За любителите на бирата се предлагат тематични пластмасови халби, които могат да се върнат след консумация или да бъдат запазени за спомен.

Като порасна ще стана кенгуру

Дори и да не сте чували за пражкия Бохемианс, със сигурност би ви направила впечатление неговата колоритна емблема, включваща изображение на кенгуру. Произходът на този талисман ни отвежда до далечната 1927 г. Тогава тимът на Вършовице получава покана за турне в Австралия, където изиграва 18 мача с баланс 13 победи, 2 равни и 3 загуби и респектираща голова разлика 85:46. Преди заминаването си те решават да променят името си на такова, което по-лесно ще бъде възприето от местната публика и избират англицизирана форма на името на страната, от която идват – Бохемия. По време на турнето чехите получават като подарък от местните две кенгурута, които отнасят със себе си в Прага и ги даряват на градската зоологическа градина. Златният период в клубната история са 80-те години – през 1983 г. е спечелена титлата на Чехословакия, а 2 години по-късно „зелените“ отстъпват шампионското звание на Спарта само по голова разлика. През новия век клубът затъва в криза, която довежда до появата на два отбора със същото име – Бохемианс и Бохемианс 1905, базиран в Стрижков, които дори се изправиха един срещу друг в елита. Почетен президент на клуба е легендата Антонин Паненка.

В стомаха на гиганта

Комунистическите режими винаги са действали с голям размах, като историята на стадион „Страхов“ потвърждава това. През 50-те години властите в Чехословакия решават да реновират скромното съоръжение и скоро то придобива гигантски размери, достигайки капацитет от 250 000 души – най-много в света. Идеята е там да се провеждат масови гимнастически упражнения по време на Спартакиадите, а футбола да остане на втори план. След демократичните промени съоръжението запада, но му е намерено ново приложение – в самата вътрешност на стадиона Спарта Прага изгражда своя клубна база с административна сграда и 8 (!) затревени терена. В непосредствена близост до големия стадион е доста по-малкия и компактен „Евжена Рошицкехо“, а във фоайето на Чешката футболна федерация може да видите и доста прилична историческа експозиция с копие на европейската титла от 1976 г.

Дерби с 300 сблъсъка история

През изминалия уикенд Спарта и Славия Прага изиграха своя мач номер 300 в историята. Първият двубой между двата тима се играе през далечната 1896 г., а в общата статистика Спарта има осезаемо предимство (134 победи, 62 равни и 94 загуби). Тимът на Павел Върба, в чийто редици е българинът Мартин Минчев, обаче не бе печелил 14 поредни дербита, но сега го направи във възможно най-подходящия момент. Победният гол в срещата отбеляза Лукаш Хараслин, а атмосферата не подлежи на описание. Интересно е, че навръх всяка Нова година се играе традиционен мач между ветераните на двата тима. През 2020 г. той не се състоя за пръв път от 1986 г. заради пандемията.

Бонус: Ако сте почитатели на хокея препоръчвам Залата на славата на чешкия хокей, намираща се в търговския център до „O2 Арена“. Няма да съжалявате.

Автор: Теодор Борисов